Слушането като новото четене
За аудиокнигите, имената на кубинските пури и четенето като навик. Помните ли драматизациите на Балкантон? И защо радио BBC накараха актьора Том Хидълстън (Локи) да прочете Питагоровата теорема?
В горещата дървена кутия на малко студио в БНР „Христо Ботев“ Василена Мирчева и Калина Гарелова се увлякоха и накрая забравиха, че са на запис.
Чуйте целия разговор тук https://bnr.bg/hristobotev/post/101860968/, на страницата на БНР!
Четенето във времето на дигиталната революция и непрестанната борба за нашето внимание буди тревоги за бъдещето на грамотността. В последните 20 години издателският бранш навсякъде по света преживява трансформации и не се радва на добри времена, на този фон аудиокнигите бележат стабилен и устойчив ръст.
Отдавна не става въпрос за прашни касетки и CD-та с прочит на класиката. Новите технологии ни позволяват да държим и слушаме цели библиотеки през телефоните си. Никой не сочи аудиокнигите ужасéно, както стана с електронните книги, които отбелязаха сходен буен растеж, когато се появиха. Тогава владееха опасения, че е-книгите ще канибализират останалите формати в книжния свят.
При аудиокнигите няма такива опасения, на тях не се гледа като на конкуренти на книжните издания. Напротив владее усещане, че са пристрастяващи.
„Аудиокнигите по никакъв начин не изместват книгите, те дават възможност да общуваш с текст и тогава, когато няма как да четеш, стига да обичаш книгите, разбира се“, отбелязва Калина Гарелова, част от екипа на „1002 Продукции“, студио за производство на аудио съдържание.
Не е за подценяване способността на аудиокнигите да приспиват далеч по-ефективно от специалните компилации релаксиращи и успокояващи звуци например. Когато слушаш нещо интригуващо, което занимава ума, му помага по-лесно да се отнесе, вместо да цикли и преработва впечатленията от деня.
„Голямо значение има и въздействието на човешкия глас и деликатният, интимен контакт, който установяваме, слушайки история, докато сме заети с някаква най-честно монотонна дейност – например, докато готвим, чистим или шофираме.
Човек се привързва не само към истории и автори, но и към гласове. Ние имаме емоционална привързаност към определен глас, склонни сме да „дадем ухо“ на история, прочетена от разказвач, когото харесваме. Понякога това ни връща към топли и съкровени детски спомени как са ни чели или разказвали приказки като деца.
„В България имаме страхотни актьори, които умеят „да вдигнат една история от страницата, да я направят триизмерна и да ѝ вдъхнат живот.“
Пък и за поколението, отраснало с драматизациите на „Балкантон“, вероятно е по-лесно да си върне навика за слушане и възприемане на аудиокнигите.
Младите хора пък са изключително възприемчиви към аудиосъдържанието, което създава мостове между новите медии и платформи и паметта за културно наследство и минало“, казва още Калина Гарелова, редактор, критик и автор – допринесла за изграждането на съвременен стандарт в превода на научни, философски и литературни текстове, работила в тясно сътрудничество с български писатели и сценаристи.
(Публикувано на 05.08.23, Автор: Василена Мирчева, „Лабиринти на познанието“/програма „Хр.Ботев“)
