За аудио книгите
Още от 2016-та година се твърди, че аудио книгите са най-бързо растящият формат в издателската индустрия. Но не и у нас, и какво всъщност значи това? Не значи, че се продават повече аудио, отколкото печатни или електронни книги. По-скоро, че хората четат повече, слушайки. Има постоянна тенденция все повече хора да откриват, че слушането на аудио книги, докато са заети с други неща, сякаш им печели онова безценно време, което никога не достига.
Навиците на слушане или аудио културата са едни от новите начини, по които съвременният човек пренарежда времето и възможностите за възприемане и научаване. Слушането на книга, статия или подкаст, докато очите, ръцете ви са заети, отваря време и в най-заетия режим, докато от друга страна осмисля и прави интересни някои монотонни дейности. Градският транспорт, миенето на чинии, чакането, докато детето свърши урока по пеене, постепенно се изместват по скалата на досадност. И вместо да се впускаме в тях със стиснати от усилие зъби, неусетно започваме да ги чакаме с интерес.
Ицко Финци по време на звукозаписа на аудиокнигата “Късчета от пъзела” на Еди Шварц
Аудио книгите не са революция и по-никакъв начин не заплашват да изместят традиционните. Те са от типа нови неща, които не смяташ че са ти нужни, ако не ги опиташ. Но ако пробвате да изслушате примерно предговора от книгата с разкази „Късчета от пъзела“ на Еди Шварц, ще забележите, че не е нужно да спрете всичко, което правите, и да се взрете в една точка, за да възприемате това, което чувате. Че по-подходящо е едно „разсеяно“ внимание, докато правите нещо друго.
Аудио книгите според нас имат две предимства, отварят две възможности, и първата е точно това – те се оказват едно изненадващо добро решение на все по-растящия проблем с липсата на време за четене за удоволствие. Второто им предимство е, че добавят към четенето едно уникално преживяване – някой да ти разказва.
Публикувано във вестник “Еврейски вести” от 23 ноември 2018г., издание на Организацията на евреите в България “Шалом”
Да бъдеш увлечен от книга е особено, чисто вътрешно преживяване – все едно в ума ти се е отворил цял паралелен свят. А когато слушаш, към това се добавя и специалното отношение към гласа на разказвача. Едно чувство на доверие, на закътаност и приключение, което като че ли черпи усещане за близост от спомените за първичните ни връзки с най-близките хора.
Решаващ за това е гласът на разказвача – а той е нещо съвсем специално. Има доста аудио книги, прочетени от знаменитости – актьори, певци и всякакъв вид публични фигури. Но това е само еднократна примамка. Човек се връща – т. е. започва да слуша още и още, заради имена, които може и да не е чувал преди. В нашата култура някои знаменити гласове са останали още от времената на радиотеатъра и нощния блок по радиото – припомнете си гласoвете на Николай Бинев, Асен Ангелов, Леда Тасева, Васил Димитров. Припомнете си и гласа на Ицко Финци, неговото мъдро и игриво въображение, с което говори като Господ Бог, три пуйки, баба и бебе.
© Елена Николаева
Доставя ми удоволствие да чета разкази, в които има пряка реч. Тогава се пускам да търся как да направя веднага ясни различните характери, възрасти, ритми на поведение, начин на изразяване … Когато диалогът е между повече хора трябва да помня кой как съм го започнал. Някои, усещам, стават по-симпатични, други – не толкова. Но всички са трогателни. Мисля, че такива ги е написал Еди Шварц. Аз лично се трогвам.
– Ицко Финци
Няколко минути видео от процеса на запис на аудио книгата „Късчета от пъзела“ на Еди Шварц. Ицко Финци дава няколко варианта на всяка фраза и се вижда какъв професионализъм, търпение и талант са нужни за записа на половин изречение.
