„Първо лежерно, после копаш…“ – думите на Вера Мутафчиева

„Първо лежерно, после копаш, човъркаш из пластовете на мозъка си, докато се добереш до някоя стихнала там – ненадейна, чудновата и ъглеста (дума). Тя е длъжна да сепне читателя, сгодно отпуснат, самодоволен, че е предвидял коя следва. Докажи му противното, сдрусай го.“ (откъс от книгата „Не/бивалици“, Вера Мутафчиева)

Думите на Вера Мутафчиева са шарени, многоезични, пластични. Запомнящи се и ненадейни. Точни като идеално плоски камъчета, с които правиш колкото жабки си искаш:
разнотии, оръфлек, палаш, пища, звере, жмя, окумих се, търпило, теслимила, кърпеж, сбъхтани, букак, подадине, окумен, дечор, полом…

„Мисля си, че така текстът сякаш диша, че това е ритъмът на пулса му. То си има хитър замисъл: поддържаш у четеца гъдела от изненада. Малка, дребна, затуй пък – вкусна.»

Доставете си удоволствието да слушате аудиокнигата „“Бивалици. Книга първа“ – навсякъде, по всяко време, докато ръцете и очите са заети, а умът – свободен!