„Бивалици. Книга първа“ на Вера Мутафчиева излезе като аудиокнига
Първата част на тетралогията „Бивалици“ на голямата българска писателка Вера Мутафчиева излезе като аудио книга, прочетена от актьора Веселин Ранков.
Аудиокнигата е продуцирана от 1002Productions като част от проекта „Бивалици – срещи с езика на Вера Мутафчиева“, с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации 2023“.
В книгата по един неподражаем начин Вера Мутафчиева разказва най-ранните години от живота си („още съм била личинка, едва прегризала пашкула си“), различните нюанси на порастването сред разочарованията, любовта и войната, която я сварва едва десетгодишна. Разказът в книгата наблюдава през очите на дете, или както казва самата писателка – „дърто дете“, пресъздаващо образа си между обичта на бащата и произнесената от неговата уста дума „Война!“.
„Небъдница! Слепени коси, сякаш глинени лица с възпалени очи и напукани устни. Господи, такова ли било лицето на войната! Проклета да бъде, най-силно, без прошка проклета! Не помня да съм я кълнала в себе си толкоз настървено, дори когато се влачехме преко руините на София към Централна гара на 11 януари.“
Страниците са изпълнени с топлина и драматизъм, ритмични дози смях и тъга, криволичене между това, което се случва и другото, което би било, желание да се занули животът, да се направи рекапитулация.
„Що за биография бих насъбрала изобщо? Дебел пласт еднообразие – туйто. Бога ми, дал Бог и вам, (но по-добре да ви не дава). А понеже без трус и обрати рядко протича чий да било живот, имам предложение: не бойте се! Каквото и да ни се случи в диапазона между крайностите благо и зло, сякаш висша сила уравнява сметката, докато я докара до нула. Сиреч: загубите носят печалба, а печалбите – загуба.“
Мемоарната книга „Бивалици 1“ излиза през 2000 г. През 2001 г. Цанко Живков пише „Вера Мутафчиева е хванала перото, за да опише не само своите преживелици, животът и превратностите на семейството си, а отрязъка историческо време, на което е била свидетелка и потърпевша. Което се е стоварило върху крехките й плещи и е протекло ведно с кръвта през сърцето й. Затова има правото и основанието да му бъде не само летописец, но и съдник. Именно с това си качество нейните “Бивалици” придобиват същинската си голяма, бих казал, епична стойност.“
За автора:
Вера Мутафчиева (http://veramutafchieva.net/) e писател, доктор на историческите науки, учен и публицист. Родена е на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев. През 1951 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя постига най-високите академични отличия – доктор на историческите науки, старши научен сътрудник I ст., академик.
Творческият й път започва от 1952 г. със студии и монографии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги, някои от които многократно издавани и превеждани. В тях откриваме изключително модерните й възгледи за обществото и процесите в него. Успехът й е огромен. Претърпял 10 издания на български език, „Случаят Джем“ е превеждан на 12 езика в общо 22 чужди издания. Незабравими остават историческите й романи, повести и разкази, сред които „Летопис на смутното време“, „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Последните Шишмановци“, „Рицарят“, „Белот на две ръце“, „Богомили“, Аз, Анна Комнина“, „Алкивиад малки“, „Алкивиад Велики“, „Младостта на Раковски“, „Бомбите“, „Предречено от Пагане“ (по който тя пише сценарий за първата българска филмова суперпродукция „Хан Аспарух“), мемоарите „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“.
Умира на 9 юни 2009 г. в София.
За четящия актьор:
Веселин Ранков е роден е на 6 април 1959 г. в град Балчик. Той е изтъкнат актьор в театъра, киното, телевизията и дублажа. От 1984 г. работи в театър „Българска армия“. Играе и на сцената на “Театър 199”.
Гласът му е невероятно гъвкав, мек, с фина модулация. Той има изключителна езикова интелигентност, ведра ирония и искрена чувствителност, на която може да придаде множество оттенъци.
Веселин Ранков участва в редица театрални постановки, сред които са ролите му на Теди Брустър в „Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесърлинг, Гамаша в „Суматоха“ от Йордан Радичков, Шута в „Животът е сън“ от Педро Калдерон де ла Барка, Хорацио в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Момчето в „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет. Ирае в сериалите „Дунав мост“, „Клиника на третия етаж“, „Забранена любов“, „Откраднат живот“ и други.
Веселин Ранков се занимава активно с озвучаване на филми, реклами и сериали още от 1980-те години. С неговия глас говорят Уили Танер от „Алф“, Лио Гец от „Смъртоносно оръжие“, Професор Шърман Клъмп от „Смахнатият професор“, Д-р Джон Дулитъл от „Доктор Дулитъл“, Зазу от „Цар Лъв“, Лудия шапкар в „Алиса в Страната на чудесата“, Барни Ръбъл от „Семейство Флинстоун“, няколко от героите в „Ало, ало“, и самият Мистър Бийн от едноименните филми. Някои актьори, които стават негова „специалност“ в дублажа са Роуън Аткинсън, Робин Уилямс, Пол Джиамати, Нейтън Лейн, Луи дьо Финес, Еди Мърфи, Джон Клийз, Джо Пеши, Били Кристъл. Той е един от инициаторите, както и дългогодишен водещ на наградите „Аскеер“ на театър „Българска армия“.