Чичо ми Даниел

Този разказ от аудиокнигата „Късчета от пъзела“ е за нещата, които виждаме като деца в хората, които обичаме. Порастваме и разбираме колко са скромни, невидими техните невероятни способности, които са озарявали детството ни. И когато те си отидат, „човечеството би трябвало да е нещастно от тази загуба, но то просто не знае за нея. Не знае, че вече трябва да живее на този свят самò …“.

„Времето, за което ви разказвам, е веднага след войната. Библиотеката си чичо бе опазил, като я бе заровил извън града, увита с брезент и намаслена хартия … По време на изселването мебелите естествено бяха разграбени, та чичо си бе направил рафтове за библиотеката от сандъчета за мармалад, маргарин и подова смазка, та всяка част си имаше и собствен, допълнителен мирис. Над вратата бе окачено главното му богатство – стар велосипед „Адлер”, който имаше отвратителния навик да пада върху хората.“

Снимка: велосипед „Адлер“, ZweiRadMuseumNSU, Adler, 1902