Стая за слушане

Неподражаем разказвач, интелигентен, открит и достъпен, Елин Пелин има специфичното меко „л“ в говора си, по което е винаги разпознаваем. И като че ли подбира думите си така, че да го има във всяка: „… село Байлово, 45 километра далеко от София, разположено право срещу слънцето“. И в псевдонима му.

Аудио:  Архив на БНР

Човекът, оставил огромен отпечатък върху развитието на театралното изкуство и режисура в България.
Говори изключително правилен български, но със силен руски акцент, разказва за първите си впечатления от българските артисти: „Всички говорят на български, а се чувства някакво разноезичие“ …
Николай Масалитинов посещава България и приема поканата да работи в Народния театър в София като главен режисьор през 1925г., а малко след това открива драматична школа към Народния театър, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство.

Аудио:  Архив на БНР

Лазар Иванов Добрич е български цирков артист, педагог и режисьор, участвал и в много филми. Чуйте разказа му за една трудна каскада за Пате Фрер, когато е трябвало да скочи с кон от мост в река Сена. Въпреки международната си кариера, в живота той следва една шопска максима: “От Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема, и от дома по-харно нема”.

Аудио:  Архив на БНР

Леон Даниел си спомня за Карамитев, че „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска …“
Чуйте как декоративният и патетичен език на „Майстори“ от Рачо Стоянов звучи с „апашкия“ тембър на Апостол Карамитев.

Аудио:  Архив на БНР